Д-р Велевски, възможно ли е една жена да има и миомна болест, и ендометриоза или аденомиоза? Чести ли са тези случаи?
Напълно възможно – това са отделни заболявания, като аденомиозата е разновидност на ендометриозата. Всяка жена може да развие съчетана патология на гениталната система и не е необичайно при преглед и изследвания да бъдат установени няколко заболявания. Една от най-честите комбинации в гинекологията е точно съчетанието на миоматозна болест и ендометриоза у една пациентка. Понякога те дори може да се объркат, затова от гинеколога се изискват знания, опит, експертиза. Точната честота не може да се каже, защото не се води такава статистика.
Как се диагностицират такива жени?
Навсякъде по света диагностиката на ендометриозата се забавя между 5 и 7 години. При екстрагениталните форми на заболяването – когато няма огнища в гениталната система, а има отдалечени, например в червата, нервите, диафрагмата, белия дроб, диагностиката е по-сложна, необходими са много теоретични познания и много практически опит. Необходимо е да се преразгледа обучението по медицина, за да се дадат на младите лекари достатъчно познания за различните форми на ендометриозата. Те трябва да познават заболяванията, които могат да имитират ендометриоза – при стомашно-чревна форма например оплакванията засягат тези органи. Съвсем различни са те при ендометриоза на пикочната система и при липса на експертиза правилната диагноза често се пропуска. В основата на медицината е да има правилно клинично мислене, да се предприемат правилните изследвания и с необходимата апаратура, за да тръгнем от правилната комплексна диагноза.
Цялостното изследване при ендометриоза, както и проследяването нататък, се извършва от гинеколози, и то от тези, които работят специфично ендоскопска гинекология и тазова хирургия. При съмнение за ендометриоза прегледът не може да трае 10-тина минути. Трябва да се провери състоянието на гениталната система, но и на стомаха, пикочния мехур, бъбреците, на тазовите нерви и нарушени ли са техните функции. Необходими са серия ехографски изследвания, ядрено-магнитен резонанс, за които се изисква допълнително обучение за ендометриоза.
Какъв терапевтичен подход се изисква при такива съчетани диагнози?
Когато е налице само генитална форма на ендометриоза, лечението е само специфично гинекологично. При доказана или съмнение за екстрагенитална форма е задължително в предоперативната подготовка пациентката да се консултира с уролог, и то с експертиза за ендометриоза, с колоректален хирург, гастроентеролог и/или други специалисти според необходимостта. Тези специалисти участват в лечението и последващото наблюдение. Този комплексен подход се прилага във водещите центрове за лечение на ендометриоза в света, правят се едновременно няколкото вида операции, които се налагат.
Защо е необходим мултидисциплинарен екип за лечението на тези пациентки?
Заболяването го налага, то има много вариации и може да се развива в няколко органа едновременно. Ако предоперативно не се изясни конкретното разпространение на ендометриозата, не може да се предприеме правилна и ефективна терапия. Възможността да лекуваме правилно и да предотвратяваме максимално рецидивите изисква мултидисциплинарен подход. Няма смисъл да лекуваме една малка киста в гениталната област, ако жената има и засягане на дебелото черво, пикочния мехур и т.н. Отделен е проблемът, че в България няма самостоятелна клинична пътека за оперативно лечение при ендометриоза, което усложнява допълнително пациенти и лекари.
Какви са възможностите на центъра за лечение на ендометриоза, който развивате в Пловдив?
Изграждаме Център за комплексно лечение на ендометриоза в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Пловдив – това е процес, който се развива. Нашата цел е да работим по световния стандарт за комплексна терапия, защото водещата роля е на гинеколога, болестта е гинекологична, но в много случаи гинекологът не може да успее сам поради спецификата на заболяването. Той поставя диагнозата, предприема терапията и организира останалите специалисти според индивидуалната необходимост на пациентката. Затова сме осигурили мултидисциплинарен екип, с коремен хирург, колоректален хирург, уролог, гастроентеролог и др. Тези специалисти трябва да имат насочено мислене за ендометриоза, отделна експертиза, да работят по ендоскопските методи. Подобни операции не са леки, напротив – често се налага изрязване на части от органи. Световният стандарт е в над 90% това да става с ендоскопска хирургия и да се оперират всички засегнати органи наведнъж.