Не сте сами!
Вие сте една от милионите жени по света, които страдат от маточни фиброзни тумори (миоми)? Това е често срещано и стресиращо заболяване, което засяга много аспекти от живота на жената.
Не сте сама и можете да направите нещо по този въпрос.
„Жени говорят за миоми” съдържа информация, която Ви е необходима, за да разберете това заболяване - с помощта на действителни жени и техния опит.
Чуйте действителни жени, които говорят за това как са се справили с миомите. При Вас същото ли е или различно? Споделете ни ВАШАТА гледна точка!
Както е описано по-долу, миомите се класифицират въз основа на местоположението им в матката.
1. Интрамуралните миоми растат в мускулния слой на маточната стена
2. Миоми на краче - растат откъм външната или вътрешната стена на матката и обикновено са прикрепени към нея само чрез тънко краче
3. Субмукозните миоми растат от вътрешната стена към матката (маточната кухина)
4. Субсерозните миоми растат от външната страна на матката към малкия таз
Някои миоми могат да бъдат комбинирани, например субмукозна миома на краче или субсерозна миома на краче.
Вашият лекар е единственият човек, който може точно да Ви диагностицира с миома.
Информацията, представена тук, е само насочваща. Ако мислите, че може да имате миоми, трябва да разговаряте с Вашия лекар, който ще Ви обясни за диагностиката и лечението на заболяването.
Неправилно кървене и/или обилна менструация - много жени приемат обилното менструално кървене за нормално, а всъщност то може да не е такова и е чест симптом на миоми.
Миомите нарушават репродуктивния цикъл, водят до затруднено забременяване, повишен риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане.
Например чувство за натиск или болка в таза, често уриниране и запек или болезнена перисталтика, болка или дискомфорт по време на секс.
Чуйте жени от реалния живот, които говорят за това как са се справили с миомите. При Вас същото ли е или различно? Споделете ни ВАШАТА гледна точка!
Съществуват някои рискови фактори за образуване на миоми. Няколко фактора могат да допринесат за тяхното образуване, но знаем, че химически сигнали в организма, наречени хормони, и фамилната обремененост оказват най-голямо влияние върху образуването на миоми.
Съществува вероятност комбинация от фактори да оказва влияние, но знаем, че хормоните естроген и прогестерон може да стимулират растежа на миомите. Поради това някои лечения са насочени към тези хормони.
Специфични рискови фактори за образуване на миоми са:
Честотата на миомите се повишава с напредване на възрастта на жените до навлизането им в менопауза. Изглежда, че силно се повишава броят на миомите, диагностицирани при жени между 40 и 50-годишна възраст. Това не означава непременно, че миомите са по-чести при жени между 40 и 50-годишна възраст, а че съществуващите миоми могат да започнат да растат по-бързо или симптомите да станат по-изявени.
Рискът от образуване на миоми е по-нисък при раждали жени, отколкото при нераждали. Рискът се понижава с повишаване на броя на децата, които жената има, и с по-краткия период между всяко раждане. Раждането на повече деца може да понижи риска от миоми, тъй като бременността понижава времето, през което жената е изложена на високи нива на конкретен хормон, наречен естроген.
При жените с повишено артериално налягане или риск от сърдечно заболяване вероятността за образуване на миоми е по-голяма. В едно проучване е доказано, че повишеното артериално налягане е свързано с по-висок риск от образуване от миоми, дори когато се вземат предвид медицинските грижи и лечението със средства, понижаващи артериалното налягане.
При жените в менопауза риска от образуване на миоми е по-нисък. Съществуващите миоми обикновено понижават размера си при постменопаузални жени, тъй като при тях нивата на естроген са много ниски, а при ниски нива на естроген миомите понижават размера си.
Миомите са 2-3 пъти по-чести при жени с афро-карибски произход, като при тях обикновено са по-големи, по-многобройни и възникват на по-ранна възраст.
Рискът от образуване на миоми е по-нисък при жените, водещи активен начин на живот и извършващи физически упражнения. В едно проучване е доказано, че рискът може да бъде понижен с до 40%.
Изглежда, че по-често се образуват миоми при наличие на фамилна обремененост: съществува по-голяма вероятност жените с миоми да имат близки роднини, например сестра или майка, със същото заболяване в сравнение с жени без миоми.
Съществува по-висок риск от миоми при жени със затлъстяване и изглежда, че този риск се повишава заедно с по-голямата степен на затлъстяване. Това може да се дължи на хормонални промени, свързани със затлъстяването.
Съществуват големи разлики по отношение на възрастта при първата менструация в зависимост от населеното място, расата, генетични фактори и други, но грубо средната възраст е 13 години. Рискът от образуване на миоми е леко по-висок, ако първата менструация е настъпила на по-ранна възраст. При жените, при които първата менструация е настъпила на или под 10-годишна възраст, риска от миоми е по-висок в сравнение с жените, които са били на 12-годишна възраст при първата си менструация. Жените, при които първата менструация е настъпила на или над 16-годишна възраст, са изложени на по-нисък риск от миоми. Ранното начало на менструацията може леко да повиши риска от образуване на миоми, тъй като в маточната стена (миометриума) настъпват повече промени, наречени клетъчно делене, което повишава вероятността от грешка в процеса на клетъчно делене; това води до образуване на миоми.
Лекарят е свикнал да обсъжда този тип симптоми, така че няма причина за неудобство. Имайте предвид, че 8 от всеки 10 жени имат миоми до навлизането в менопауза. Наистина не сте сама! Ако лекарят подозира, че имате миоми, ще Ви обясни как могат да бъдат диагностицирани и кой е наистина най-подходящият план за лечение за Вас. То може да включва хирургична интервенция, нехирургична интервенция или прием на лекарство.
Силно кървене и болка всеки месец - нормално ли е това?